Аз ги пращам
Напомня ли ти моите извивки
Луната, когато се закръгля?
Подканящо изваяни и пищни,
лишават ли те от спокойни сънища?
Нощта люлее ли те, шепнеща със нежност,
в прегръдката си тъмна и дълбока,
как погледът ти води към безбрежност
и би те следвала в коя да е посока?
И имаш ли усещане за преданост
светулката до теб щом не угасва,
а лъч дарява ти и в пътя ти те следва?
Кажи, усещаш ли ги…
Защото аз ги пращам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тошкова Все права защищены
