Аз говорех с теб,
с душата си говорех.
Сърцето по някога болеше,
пътят труден наистина поех.
Мечти, любов и обич в мен гореше.
Аз говорех, с мен говорех.
Не знам защо останах неразбран?
В живота Аз на Господ единствено се молех,
никога, никога не паднах в капан.
В.Й. 15.02.2016г.
© Васил Йотов Все права защищены