4 апр. 2021 г., 00:03

Аз и другите

356 0 0


От другите пак съм различна,
а аз си оставам все същата.
За някои съм дори двулична.
Да се радват, че не са ми в къщата.

Живея със всякякви глухи.
Не питат, не знаят коя съм.
Срутиха света ми до тухли,
а ушите им чуват "Добре съм".

Когато се гърбя от болест
и виждам земята от близко,
очите затварят без доблест.
Но тяхната съвест е чиста.

Но пак ме изяжда вината,
сълзи с безнадежност редувам.
Ще мога ли да им спася душата,
ако тя не съществува?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...