Аз и другите
358
0
0
От другите пак съм различна,
а аз си оставам все същата.
За някои съм дори двулична.
Да се радват, че не са ми в къщата.
Живея със всякякви глухи.
Не питат, не знаят коя съм.
Срутиха света ми до тухли,
а ушите им чуват "Добре съм".
Когато се гърбя от болест
и виждам земята от близко,
очите затварят без доблест.
Но тяхната съвест е чиста.
Но пак ме изяжда вината,
сълзи с безнадежност редувам.
Ще мога ли да им спася душата,
ако тя не съществува?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
