sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
9 окт. 2009 г., 01:59

Аз и дъждът 

  Поэзия
501 0 5

Обичам да скитам сама със дъжда,

когато светът е притичал -

под стряха, чадър или просто така –

през мокър прозорец наднича.

Тогава съм волна и припвам без страх,

разтворила пръстчета в полет.

Светът се спотайва, а ние с дъжда

си знаем и без да говорим...

Разперва над мен шумолящ целофан.

По него се стича небето.

Оголва се тъжно-опушен таван -

опразнен и леко преметен.

 

Признавам - понякога аз се гневя -

Намокри ми, виж, панталона!

Обичам го дяволски даже така!

Задава се пак.

Ще отворя...

© Людмила Билярска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И ти си ми топло и нежно слънчице, Марина! Благодаря ти, че си тук!
    Изпращам ти своите поздрави!
    -----
    Благодаря ти, Петинка! До нови срещи, мила! Поздрави за теб!
  • Свежо и красиво!
  • Ех, че познаваш, Доре! Точно за майския дъжд го писах Страхотна си!
    Моите почитания!
    -----
    Благодаря ти, Мариана! Радват ме посещението ти и топлия коментар!
    До нови срещи, мила!
  • Страхотно...
  • майско настроение ми донесоха думите ти и... Н.В. Дъждът. хайде заедно благодаря! отивам да му отворя.
Предложения
: ??:??