Аз и дъждът
Обичам да скитам сама със дъжда,
когато светът е притичал -
под стряха, чадър или просто така –
през мокър прозорец наднича.
Тогава съм волна и припвам без страх,
разтворила пръстчета в полет.
Светът се спотайва, а ние с дъжда
си знаем и без да говорим...
Разперва над мен шумолящ целофан.
По него се стича небето.
Оголва се тъжно-опушен таван -
опразнен и леко преметен.
Признавам - понякога аз се гневя -
Намокри ми, виж, панталона!
Обичам го дяволски даже така!
Задава се пак.
Ще отворя...
© Людмила Билярска All rights reserved.
