Oct 9, 2009, 1:59 AM
Аз и дъждът
Обичам да скитам сама със дъжда,
когато светът е притичал -
под стряха, чадър или просто така –
през мокър прозорец наднича.
Тогава съм волна и припвам без страх,
разтворила пръстчета в полет.
Светът се спотайва, а ние с дъжда
си знаем и без да говорим...
Разперва над мен шумолящ целофан.
По него се стича небето.
Оголва се тъжно-опушен таван -
опразнен и леко преметен.
Признавам - понякога аз се гневя -
Намокри ми, виж, панталона!
Обичам го дяволски даже така!
Задава се пак.
Ще отворя...
© Людмила Билярска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Свежо и красиво!
-
Ех, че познаваш, Доре! Точно за майския дъжд го писах Страхотна си!
Моите почитания!
-----
Благодаря ти, Мариана! Радват ме посещението ти и топлия коментар!
До нови срещи, мила! -
Страхотно...
-
майско настроение ми донесоха думите ти и... Н.В. Дъждът. хайде заедно благодаря! отивам да му отворя.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Изпращам ти своите поздрави!
-----
Благодаря ти, Петинка! До нови срещи, мила! Поздрави за теб!