Аз и дъждът

9 oct 2009, 1:59

Poesía

504 0 5

Обичам да скитам сама със дъжда,

когато светът е притичал -

под стряха, чадър или просто така –

през мокър прозорец наднича.

Тогава съм волна и припвам без страх,

разтворила пръстчета в полет.

Светът се спотайва, а ние с дъжда

си знаем и без да говорим...

Разперва над мен шумолящ целофан.

По него се стича небето.

Оголва се тъжно-опушен таван -

опразнен и леко преметен.

Признавам - понякога аз се гневя -

Намокри ми, виж, панталона!

Обичам го дяволски даже така!

Задава се пак.

Ще отворя...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sofia_air (Людмила Билярска)

2009-10-10T20:19:57+03:00

И ти си ми топло и нежно слънчице, Марина! Благодаря ти, че си тук!
Изпращам ти своите поздрави!
-----
Благодаря ти, Петинка! До нови срещи, мила! Поздрави за теб!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-10-09T12:56:06+03:00

Свежо и красиво!
sofia_air (Людмила Билярска)

2009-10-09T05:34:14+03:00

Ех, че познаваш, Доре! Точно за майския дъжд го писах Страхотна си!
Моите почитания!
-----
Благодаря ти, Мариана! Радват ме посещението ти и топлия коментар!
До нови срещи, мила!
kotel (Мариана Вълкова)

2009-10-09T02:05:21+03:00

Страхотно...
doreto66 (Дора Павлова)

2009-10-09T02:01:02+03:00

майско настроение ми донесоха думите ти и... Н.В. Дъждът. хайде заедно благодаря! отивам да му отворя.