Аз и Луната
Бледней Луната от небето,
съсипана от нощен плач.
Аз и Луната, за тебе плачем.
Тръгна натам към звездния разкош.
И небето скърби и плаче за теб.
Черни врани в небето прелитат.
Остави ме тук на земята,
с поглед в звездите отправен,
изпълнен със вяра.
Аз и Дъждът плачем за теб.
Сълзите му, ми мият лицето.
Всеки спомен от болка тежи,
А аз те моля
Не се превръщай в спомен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Маринова Все права защищены
