Аз и Луната

Jan 26, 2022, 4:15 PM

Poetry » Phylosophy

464 0 1

Бледней Луната от небето,

съсипана от нощен плач.

Аз и Луната, за тебе плачем.

Тръгна натам към звездния разкош.

И небето скърби и плаче за теб.

Черни врани в небето прелитат.

Остави ме тук на земята,

с поглед в звездите отправен,

изпълнен със вяра.

Аз и Дъждът плачем за теб.

Сълзите му, ми мият лицето.

Всеки спомен от болка тежи,

А аз те моля

Не се превръщай в спомен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.