Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
14 июн. 2011 г., 20:47

Аз и морето 

  Поэзия » Любовная
1006 0 9

Аз съм пяната в чаша, която горчи,

 щом надигнеш на глътки да пиеш,

 ставам топла сълза и клокоча

 в тясно гърло, не ме ли задишаш.

 И не искам да се сливам със самотния бряг,

 на който дори вълни не прииждат.

 Сред изхвърлени миди да съм шепа от пясък.

 Затова от скалите по ръба се изплъзвам.

 И разпенена тръгвам навътре в морето.

 Всички пориви с мене отнасям,

 докъдето издържи самотата сърцето,

 с отлив тих - светлина, врязана в здрача.

 Ще поплувам, дордето покрия си взора

 със синевата и вятър ме кръсти,

 да съм тръпнеща - сладостна глътка

 в чашата между твоите пръсти.

 Да ме пиеш на екс, да задишаш любов,

 да пулсирам в очите, ръцете, сърцето.

 Щом помислиш за мен, да запееш рефрен

 от красивата песен за мен и морето.

 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??