Аз и морето
Аз съм пяната в чаша, която горчи,
щом надигнеш на глътки да пиеш,
ставам топла сълза и клокоча
в тясно гърло, не ме ли задишаш.
И не искам да се сливам със самотния бряг,
на който дори вълни не прииждат.
Сред изхвърлени миди да съм шепа от пясък.
Затова от скалите по ръба се изплъзвам.
И разпенена тръгвам навътре в морето.
Всички пориви с мене отнасям,
докъдето издържи самотата сърцето,
с отлив тих - светлина, врязана в здрача.
Ще поплувам, дордето покрия си взора
със синевата и вятър ме кръсти,
да съм тръпнеща - сладостна глътка
в чашата между твоите пръсти.
Да ме пиеш на екс, да задишаш любов,
да пулсирам в очите, ръцете, сърцето.
Щом помислиш за мен, да запееш рефрен
от красивата песен за мен и морето.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
