10 окт. 2007 г., 16:38

Аз и моята лирическа

1K 0 17
 

                            Вечно на нож сме със тази лирическа.

                            Тя е мечтателка непоправима.

                            Аз съм жена твърде земна, практична

                            и малко точки пресечни имаме.


                            Тя все копнее за велики събития.

                            За популярност и аплодисменти.

                            Аз пък живея затворено, скрито и

                             рядко си спомням красиви моменти.


                            Тя иска любов и изгарящи страсти.

                            Тя иска успех и неземни вълнения.

                            А аз със мъжете съм просто на „здрасти"

                            и често живея без настроение.


                            Тя обожава, усеща и търси изкуството.

                            Иска картини, поезия, музика - всичко.

                            Аз готвя и чистя, и гладя с чувството,

                            че денят ми е толкова сив и безличен.


                            Тя е всичко, което за себе си исках.

                            Аз съм всичко, което на практика станах.

                            Тя живее в света върху белите листи,

                            а аз на земята твърда останах.

                    Малко самоирония. Да не си губя бройката за деня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно е !!!
  • Чудесно!
  • Страхотно ми хареса точно и в двете амплоа,
    мила Валя!!!ПОЗДРАВ С НАСТРОЕНИЕ!!!
  • Ти си необятна Вселена, мила Валенце!
    Прекрасна жена и поетеса!Целувам те с
    много обич и поклон пред таланта ти.
  • Тя обожава, усеща и търси изкуството.
    Иска картини, поезия, музика-всичко
    Аз готвя и чистя, и гладя с чувството,
    че денят ми е толкова сив и безличен.
    Вие сте двете страни на една и съща монета Валя!
    Харесвай се!
    Пишеш страхотно!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...