Аз и моята лирическа
Вечно на нож сме със тази лирическа.
Тя е мечтателка непоправима.
Аз съм жена твърде земна, практична
и малко точки пресечни имаме.
Тя все копнее за велики събития.
За популярност и аплодисменти.
Аз пък живея затворено, скрито и
рядко си спомням красиви моменти.
Тя иска любов и изгарящи страсти.
Тя иска успех и неземни вълнения.
А аз със мъжете съм просто на „здрасти"
и често живея без настроение.
Тя обожава, усеща и търси изкуството.
Иска картини, поезия, музика - всичко.
Аз готвя и чистя, и гладя с чувството,
че денят ми е толкова сив и безличен.
Тя е всичко, което за себе си исках.
Аз съм всичко, което на практика станах.
Тя живее в света върху белите листи,
а аз на земята твърда останах.
Малко самоирония. Да не си губя бройката за деня.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
