28 мая 2015 г., 23:53

Аз и небето

605 0 1

 

 

Събуждам се  в прегръдка на небето.

Със него спим върху  една възглавница.

Целувам го с безкрайна нежност

по хладната му празнота,

а то сияе  от любов и синева.

Във сложен възел вплело  "горе"с "долу"-

краката му са станали глава.

 

Като  звезда изгрява през деня,

а през нощта се крие срамежливо,

нетрайно като спомен на дете.

Аз  съм нищожният му спътник

от  пръст и от  вода,

щастливото му Его и  небесната му суета.

 

Събуждам се в прегръдка на небе,

защото съм парченце от Вселена

и стъпка от безкрайния й път,

създадена, за да осмисли себе си.

Дори да знае, че това е невъзможно...

 

Със моето небе сме неразделни,

със него сме  сиамските близнаци.

Докато птиците го татуират,

разчитам  облачните знаци.

Аз и небето сме бебетата гладни,

бозаещи  от вечността.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...