Събуждам се  в прегръдка на небето.

Със него спим върху  една възглавница.

Целувам го с безкрайна нежност

по хладната му празнота,

а то сияе  от любов и синева.

Във сложен възел вплело  "горе"с "долу"-

краката му са станали глава.

Като  звезда изгрява през деня,

а през нощта се крие срамежливо,

нетрайно като спомен на дете.

Аз  съм нищожният му спътник

от  пръст и от  вода,

щастливото му Его и  небесната му суета.

Събуждам се в прегръдка на небе,

защото съм парченце от Вселена

и стъпка от безкрайния й път,

създадена, за да осмисли себе си.

Дори да знае, че това е невъзможно...

Със моето небе сме неразделни,

със него сме  сиамските близнаци.

Докато птиците го татуират,

разчитам  облачните знаци.

Аз и небето сме бебетата гладни,

бозаещи  от вечността.