Събуждам се в прегръдка на небето.
Със него спим върху една възглавница.
Целувам го с безкрайна нежност
по хладната му празнота,
а то сияе от любов и синева.
Във сложен възел вплело "горе"с "долу"-
краката му са станали глава.
Като звезда изгрява през деня,
а през нощта се крие срамежливо,
нетрайно като спомен на дете.
Аз съм нищожният му спътник
от пръст и от вода, ...