Аз и поетът интимно

Познавам се, не съм ефирен

и дарба нямам - изказ мек.

Тълпи не мога да събирам,

не ставам никак за поет.

Да си поет е непрактично,

добре опазил ме е Бог.

Човекът днес чете поезия,

когато види некролог.

И вие, с четките, с боите

сами си търсите беля.

На вас ще изрека го ясно:

Художникът умира в нищета.

При този, де стотинка няма

изкуството не се котира.

Че трябва тяло да нахрани

и сетне да споделя рима.

Кажи, защо стачкува брат ти,

за хляба бял, за своя чест.

А ти не можеш с поезия

дадеш насъщния му днес.

Сега с какво ще ме обориш,

с любов, въздишки и копнеж?..

Да чуя тежката ти дума,

ела на твърдия манеж...

Или си тръгвай с Алиса

към чудните ù светове.

Там, дето зайците говорят

за тебе ще е най-добре.

Художниците да рисуват

с пастели, ярки цветове.

Романтиката не щадете,

сложете и едно море.

И нека да прелитат чайки,

навред безкрайна синева.

По пясъка следи да виждам

от влюбените ви сърца.

На преден план да е жената

аз бих рисувал я така:

Момиче - цялото е мокро

 от пръски на една вълна.

Момичето защо да мръзне,

от своя огън ù дари.

С тялото си да я топлиш

и сладки думи ù реди...

Едничко искам да помоля,

кога загърби ме света.

При теб утеха да намеря

на мен да подадеш ръка.

- На теб ли -

               просто ще ми кажеш -

на теб, несродната душа.

Дошъл си точно посред залез,

не трябва смелост за това.

А после топлата усмивка,

ще грейнат двете ти страни,

тогава чак ще проумея

поети има и добри!