Аз и поетът интимно
Аз и поетът интимно
Познавам се, не съм ефирен
и дарба нямам - изказ мек.
Тълпи не мога да събирам,
не ставам никак за поет.
Да си поет е непрактично,
добре опазил ме е Бог.
Човекът днес чете поезия,
когато види некролог.
И вие, с четките, с боите
сами си търсите беля.
На вас ще изрека го ясно:
Художникът умира в нищета.
При този, де стотинка няма
изкуството не се котира.
Че трябва тяло да нахрани
и сетне да споделя рима.
Кажи, защо стачкува брат ти,
за хляба бял, за своя чест.
А ти не можеш с поезия
дадеш насъщния му днес.
Сега с какво ще ме обориш,
с любов, въздишки и копнеж?..
Да чуя тежката ти дума,
ела на твърдия манеж...
Или си тръгвай с Алиса
към чудните ù светове.
Там, дето зайците говорят
за тебе ще е най-добре.
Художниците да рисуват
с пастели, ярки цветове.
Романтиката не щадете,
сложете и едно море.
И нека да прелитат чайки,
навред безкрайна синева.
По пясъка следи да виждам
от влюбените ви сърца.
На преден план да е жената
аз бих рисувал я така:
Момиче - цялото е мокро
от пръски на една вълна.
Момичето защо да мръзне,
от своя огън ù дари.
С тялото си да я топлиш
и сладки думи ù реди...
Едничко искам да помоля,
кога загърби ме света.
При теб утеха да намеря
на мен да подадеш ръка.
- На теб ли -
просто ще ми кажеш -
на теб, несродната душа.
Дошъл си точно посред залез,
не трябва смелост за това.
А после топлата усмивка,
ще грейнат двете ти страни,
тогава чак ще проумея
поети има и добри!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Савар Всички права запазени
