Аз и самотата

Нощ. Безлунна нощ.

Нищо, просто нищо,

само мрак и празнота.

Със самотата пием по питие,

както винаги.

Нощ. Дълга нощ.

Имаме много време

да си говорим,

на дълго и широко,

чак до сутринта.

Нощ. Тиха нощ.

Само моите терзания

в стените на пространството

оттекват като ехо,

нечуто досега.

Утро. Съмна се.

Най-после тръгна си нощта,

но остана самотата

да си допие питието,

както винаги.