Аз и самотата
Нощ. Безлунна нощ.
Нищо, просто нищо,
само мрак и празнота.
Със самотата пием по питие,
както винаги.
Нощ. Дълга нощ.
Имаме много време
да си говорим,
на дълго и широко,
чак до сутринта.
Нощ. Тиха нощ.
Само моите терзания
в стените на пространството
оттекват като ехо,
нечуто досега.
Утро. Съмна се.
Най-после тръгна си нощта,
но остана самотата
да си допие питието,
както винаги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
