Нощ. Безлунна нощ.
Нищо, просто нищо,
само мрак и празнота.
Със самотата пием по питие,
както винаги.
Нощ. Дълга нощ.
Имаме много време
да си говорим,
на дълго и широко,
чак до сутринта.
Нощ. Тиха нощ.
Само моите терзания
в стените на пространството
оттекват като ехо,
нечуто досега.
Утро. Съмна се.
Най-после тръгна си нощта,
но остана самотата
да си допие питието,
както винаги.
© Богдана Маринова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
