20 янв. 2007 г., 11:25

Аз и Слънцето

Поэзия

1.2K 0 8

Нека слънце на утрото днес се усмихне
като мен щом се будя до тебе.
Светлина отразяват очите ми
а телата любовно копнеят...

Предизвикай ме пак
нека дам ти желание
Искай пак тази – Дивата
дръзко гола...тръпнещо ухание

Аз съм будна но сляпа за всичко
Виждам теб, а това сега стига.
Слънце нека да влезне във стаята
и погали те нежно по лицето,Любими...

Не казвай нищо, нека помълчим
усмивката ти е прекрасна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

изречена (Мая Попова)

нежно е

2007-01-20T22:11:27+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Наистина е нежен стиха ти.

2007-01-20T14:19:08+02:00
nikolaidragiev (Николай Драгиев)

Към Мария:
Някой ден е толкова някъде,
че сам аз не зная дали,
ще мога да се поусмихна
без лицето да ме заболи

2007-01-20T14:15:32+02:00
mim4ek (Мария Дуплищева)

Към Николай : Прекрасно е че умееш да мълчиш,но не щади усмивки...някой ден,за някоя жена,те ще са достатъчни...

2007-01-20T13:52:20+02:00
nikolaidragiev (Николай Драгиев)

Нищо не казах.Мълчах.
Дори усмивката прекрасна си прибрах.
Тъй дълго чаках да прогледнеш,
че самият аз заспах.

2007-01-20T13:41:02+02:00