Нека да бъдем приятели стари.
Помниш ли детското време? Мечти...
Помниш ли своите верни другари?
Помниш ли дългите нощи? Сълзи...
Нека се върнем в безкрайните нощи.
Аз се затичах. Подай ми ръка.
Помниш ли нашето минало? Още
помня игрите под топла звезда.
Помниш ли как ни раздруса съдбата?
Помня, че в нашите малки тела,
грееше нещо, което Луната
ваеше с допир на нежна ръка.
Помниш ли нашата кратка целувка?
Нежна балада и нежни деца.
В моите мисли красиви нахлуха.
Спомени. После се сляха с нощта...
© Димитър Драганов Все права защищены