Jun 27, 2017, 8:06 PM

Аз и Ти

  Poetry
1.4K 0 7

Нека да бъдем приятели стари.
Помниш ли детското време? Мечти...
Помниш ли своите верни другари?
Помниш ли дългите нощи? Сълзи...

Нека се върнем в безкрайните нощи.
Аз се затичах. Подай ми ръка.
Помниш ли нашето минало? Още
помня игрите под топла звезда.

Помниш ли как ни раздруса съдбата?
Помня, че в нашите малки тела,
грееше нещо, което Луната

ваеше с допир на нежна ръка.

Помниш ли нашата кратка целувка?
Нежна балада и нежни деца.
В моите мисли красиви нахлуха.
Спомени. После се сляха с нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...