Чакай, спри и чуй ме,

аз съм тук, до теб.

Всеки ден чуваш песните на птиците,

кацнали на дървото до твоя прозорец,

не разбираш какво пеят, да,

това съм аз и пея за теб.

Всеки ден, когато вървиш по улицата,

усещаш как сякаш вятърът те гали, да,

това съм аз и нежно те милвам.

Когато минаваш покрай дърветата в парка

и виждаш как те се накланят над теб, сякаш искат да те прегърнат, да,

ти виждаш мен как леко се навеждам и се опитвам да те прегърна.

И винаги, когато усещаш уханието на цветята,

колко хубаво миришат, да, ти усещаш мен.

Поглеждаш към небето

и виждаш сивите облаци,

от които тихо падат малки капчици вода, да,

това съм аз, плача, не скривам

болката от това, че не можеш да

ме видиш и намериш!

И пак навеждаш надолу глава и...

продължаваш напред.