Чакай, спри и чуй ме,
аз съм тук, до теб.
Всеки ден чуваш песните на птиците,
кацнали на дървото до твоя прозорец,
не разбираш какво пеят, да,
това съм аз и пея за теб.
Всеки ден, когато вървиш по улицата,
усещаш как сякаш вятърът те гали, да,
това съм аз и нежно те милвам.
Когато минаваш покрай дърветата в парка
и виждаш как те се накланят над теб, сякаш искат да те прегърнат, да,
ти виждаш мен как леко се навеждам и се опитвам да те прегърна.
И винаги, когато усещаш уханието на цветята,
колко хубаво миришат, да, ти усещаш мен.
Поглеждаш към небето
и виждаш сивите облаци,
от които тихо падат малки капчици вода, да,
това съм аз, плача, не скривам
болката от това, че не можеш да
ме видиш и намериш!
И пак навеждаш надолу глава и...
продължаваш напред.
© Христина Кузмич All rights reserved.