marg0 (Маргарита) marg0 (Маргарита)
17
14 апр. 2007 г., 23:22

Аз и ти във времето

926 0 3

Странно, че изпитваш молеща тъга -
стрък необичайност от познато цвете.
Търсиш в мен смиреност?
Мисля, че отдавна дадох ти това,
чувствата ми  всъщност в кошчето си смете
в миг на отегченост.


Ако ми отнемеш всичко досега
знам, че ще изваям ново сътворение...
Мен не ме боли.
Може би шумът на падащи крила
ще кънти в ума ти в сиво отегчение.
Сякаш вън вали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0