Apr 14, 2007, 11:22 PM

Аз и ти във времето

  Poetry
924 0 3

Странно, че изпитваш молеща тъга -
стрък необичайност от познато цвете.
Търсиш в мен смиреност?
Мисля, че отдавна дадох ти това,
чувствата ми  всъщност в кошчето си смете
в миг на отегченост.


Ако ми отнемеш всичко досега
знам, че ще изваям ново сътворение...
Мен не ме боли.
Може би шумът на падащи крила
ще кънти в ума ти в сиво отегчение.
Сякаш вън вали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...