През рая минахме,

дори понякога през ада.

И от себе си се отричахме

и се мразехме след края,

но тайно винаги се обичахме

и болеше ни, когато бяхме разделени.

Но нали сме силни, винаги отричахме

и вярвахме, че няма да имаме със сърцето си проблеми.

През опустошителната всеодайност преминахме

и хладнокръвното безразличие.

Понякога от болка едвам се влачехме,

друг път гордо вървяхме с величие.

Но винаги назад се обръщахме

и си припомняхме как един за друг горяхме.

Но никой на другия ''липсваш ми'' не каза

и по отделно не живеехме, а тляхме.

През опитите за забрава минахме

и безкрайните нощи и сълзи.

Дори със празнотата се борихме,

но има от предателство незалечими следи.

И със самотата се опитахме да живеем

с болката по несбъднати мечти.

И се мразехме, обиждахме и още...

Не искахме да се виждаме дори.

Една дума да си кажем не можехме,

защото да обичаш повече боли.

И минахме през всичко.

През ада, рая и малка смърт.

През болка, самота и кръстопът.

През щастие, смях и много сълзи,

но винаги сме се обичали. Винаги.

Дори когато отричахме. Дори когато ни боли.