През рая минахме,
дори понякога през ада.
И от себе си се отричахме
и се мразехме след края,
но тайно винаги се обичахме
и болеше ни, когато бяхме разделени.
Но нали сме силни, винаги отричахме
и вярвахме, че няма да имаме със сърцето си проблеми.
През опустошителната всеодайност преминахме
и хладнокръвното безразличие.
Понякога от болка едвам се влачехме,
друг път гордо вървяхме с величие.
Но винаги назад се обръщахме
и си припомняхме как един за друг горяхме.
Но никой на другия ''липсваш ми'' не каза
и по отделно не живеехме, а тляхме.
През опитите за забрава минахме
и безкрайните нощи и сълзи.
Дори със празнотата се борихме,
но има от предателство незалечими следи.
И със самотата се опитахме да живеем
с болката по несбъднати мечти.
И се мразехме, обиждахме и още...
Не искахме да се виждаме дори.
Една дума да си кажем не можехме,
защото да обичаш повече боли.
И минахме през всичко.
През ада, рая и малка смърт.
През болка, самота и кръстопът.
През щастие, смях и много сълзи,
но винаги сме се обичали. Винаги.
Дори когато отричахме. Дори когато ни боли.
© Грета Ганчева Всички права запазени