Nov 26, 2011, 12:24 AM

Аз и той

  Poetry » Love
926 0 0

През рая минахме,

дори понякога през ада.

И от себе си се отричахме

и се мразехме след края,

но тайно винаги се обичахме

и болеше ни, когато бяхме разделени.

Но нали сме силни, винаги отричахме

и вярвахме, че няма да имаме със сърцето си проблеми.


През опустошителната всеодайност преминахме

и хладнокръвното безразличие.

Понякога от болка едвам се влачехме,

друг път гордо вървяхме с величие.

Но винаги назад се обръщахме

и си припомняхме как един за друг горяхме.

Но никой на другия ''липсваш ми'' не каза

и по отделно не живеехме, а тляхме.


През опитите за забрава минахме

и безкрайните нощи и сълзи.

Дори със празнотата се борихме,

но има от предателство незалечими следи.

И със самотата се опитахме да живеем

с болката по несбъднати мечти.

И се мразехме, обиждахме и още...

Не искахме да се виждаме дори.

Една дума да си кажем не можехме,

защото да обичаш повече боли.


И минахме през всичко.


През ада, рая и малка смърт.

През болка, самота и кръстопът.

През щастие, смях и много сълзи,

но винаги сме се обичали. Винаги.

Дори когато отричахме. Дори когато ни боли.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грета Ганчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...