ДИС (Деа)
298 6687
19 июн. 2020 г., 00:30

Аз и Тя 

  Поэзия
541 5 6

През гънчица на времето, отдавна

душата ми най-нагло се промуши.

Младежкия ми дух и жар открадна

и от тогава - никого не слуша.

 

Изтичаха години монотонни.

Растях. А тя на двадесет остана.

На всеки е готова да помогне,

до край и до предел да се раздава.

 

Обича кино, смях, купони щури

и иска пътешествия през ден.

Коя съм аз, че да и кажа: "луда си!",

когато всъщност, тя е част от мен.

 

Не мога да я вържа на каишка, 

все пак не е домашно куче.

Душата ми е двадесет годишна -

пред нищо няма как да се пречупи.

 

Два през ноща е. Тя не се прибира.

А аз я чакам  (старческо търпение).

И много трудно вече се разбираме -

дели ни с нея цяло поколение...

© Деа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бъдете безгрижни и без възраст
    Благодаря ви!
  • Живот...
    Поздравявам те.
  • Както казва он стар умен човек - пак от скромност няма да кажа кой е: момичетата от малки са си жени, в мъжете завинаги остава едно момче.
    Хареса ми. И стихотворението.
  • Душата ти е на три, мила моя ❤️
  • по-скоро двеста годишна - те знаят как да се веселят
  • Душата няма възраст. Хареса ми лудостта.
Предложения
: ??:??