19 июн. 2020 г., 00:30

Аз и Тя

744 5 6

През гънчица на времето, отдавна

душата ми най-нагло се промуши.

Младежкия ми дух и жар открадна

и от тогава - никого не слуша.

 

Изтичаха години монотонни.

Растях. А тя на двадесет остана.

На всеки е готова да помогне,

до край и до предел да се раздава.

 

Обича кино, смях, купони щури

и иска пътешествия през ден.

Коя съм аз, че да и кажа: "луда си!",

когато всъщност, тя е част от мен.

 

Не мога да я вържа на каишка, 

все пак не е домашно куче.

Душата ми е двадесет годишна -

пред нищо няма как да се пречупи.

 

Два през ноща е. Тя не се прибира.

А аз я чакам  (старческо търпение).

И много трудно вече се разбираме -

дели ни с нея цяло поколение...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...