Аз и Тя
През гънчица на времето, отдавна
душата ми най-нагло се промуши.
Младежкия ми дух и жар открадна
и от тогава - никого не слуша.
Изтичаха години монотонни.
Растях. А тя на двадесет остана.
На всеки е готова да помогне,
до край и до предел да се раздава.
Обича кино, смях, купони щури
и иска пътешествия през ден.
Коя съм аз, че да и кажа: "луда си!",
когато всъщност, тя е част от мен.
Не мога да я вържа на каишка,
все пак не е домашно куче.
Душата ми е двадесет годишна -
пред нищо няма как да се пречупи.
Два през ноща е. Тя не се прибира.
А аз я чакам (старческо търпение).
И много трудно вече се разбираме -
дели ни с нея цяло поколение...
© Деа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Живот...
Поздравявам те. -
Както казва он стар умен човек - пак от скромност няма да кажа кой е: момичетата от малки са си жени, в мъжете завинаги остава едно момче.
Хареса ми. И стихотворението. -
Душата ти е на три, мила моя ❤️
-
по-скоро двеста годишна - те знаят как да се веселят
-
Душата няма възраст. Хареса ми лудостта.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ви!