Аз и Тя
През гънчица на времето, отдавна
душата ми най-нагло се промуши.
Младежкия ми дух и жар открадна
и от тогава - никого не слуша.
Изтичаха години монотонни.
Растях. А тя на двадесет остана.
На всеки е готова да помогне,
до край и до предел да се раздава.
Обича кино, смях, купони щури
и иска пътешествия през ден.
Коя съм аз, че да и кажа: "луда си!",
когато всъщност, тя е част от мен.
Не мога да я вържа на каишка,
все пак не е домашно куче.
Душата ми е двадесет годишна -
пред нищо няма как да се пречупи.
Два през ноща е. Тя не се прибира.
А аз я чакам (старческо търпение).
И много трудно вече се разбираме -
дели ни с нея цяло поколение...
© Деа All rights reserved.
