Аз идвам в нощите ти дивни
на гърба на сребърен елен.
Звезди, зад облаците скрити,
тихо бдят над мен.
Вятърът в нозете ми разсипа
думите ти - бисерни зрънца.
Болката... пухкав сняг засипа.
А нощта - не е празна тя.
Аз идвам в нощите ти дивни...
Луната къпе в светлина.
С моя сребърен елен отлитам.
Ах, как тиха е нощта...
Аз идвам в нощите ти дивни...
© Нели Илиева Все права защищены