12 июн. 2007 г., 12:13

Аз искам да напиша...

1K 0 16
В мислите си рими все нареждам,като книга съм, с разтворени листа,а на сън ми се явява нежност,но понякога раздяла е това!Листи пръснати по масата, на пода...Все греша, не идват тез слова.А колко искам да напиша одаза влюбените хора по света!...........И пиша аз стих подир стих.Пиша, каквото ми падне.За всички човешки съдби,за всички човешки несгоди!............За любовта много стихове пиша,за предателство, за омраза и грях.За полицаи и политици,за проститутки и малки деца!За животните пиша и за цветятя,за тревите, полята и за Земята,за сираци, за болни и здрави,за Слънцето, звездите и за Луната!...........За всички вас пиша по нещои всеки открива се в тях.За себе си казвам горещо, ,,Обичам ви много и съм щастлива сред вас!''

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...