Jun 12, 2007, 12:13 PM

Аз искам да напиша...

  Poetry
1K 0 16
В мислите си рими все нареждам,като книга съм, с разтворени листа,а на сън ми се явява нежност,но понякога раздяла е това!Листи пръснати по масата, на пода...Все греша, не идват тез слова.А колко искам да напиша одаза влюбените хора по света!...........И пиша аз стих подир стих.Пиша, каквото ми падне.За всички човешки съдби,за всички човешки несгоди!............За любовта много стихове пиша,за предателство, за омраза и грях.За полицаи и политици,за проститутки и малки деца!За животните пиша и за цветятя,за тревите, полята и за Земята,за сираци, за болни и здрави,за Слънцето, звездите и за Луната!...........За всички вас пиша по нещои всеки открива се в тях.За себе си казвам горещо, ,,Обичам ви много и съм щастлива сред вас!''

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....