АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПИТАМ...
Ти търсил ли си някога насън
човек, когото дълго си очаквал
да се завърне?
Очаквал дни, отлитнали в години
и не дочакал срещата наяве,
в съня си тръгвал ли си
да го търсиш?
Сърцето ти туптяло ли е лудо,
преливащо от радост
безпределна?
От мъка пърхало ли е с криле
като ранена птица?
И искал ли си да крещиш
до болка, безутешно?
Ако ми кажеш НЕ, ЖИВОТЪТ
И СЪРЦЕТО ТИ
са бедни.
Ти не познаваш две човешки чувства -
на РАДОСТ и на МЪКА.
Две сестри,
близначки на една и съща майка,
родила и Живота.
ЛЮБОВТА!
Ти не познаваш миговете сладки
на търсене и среща
във съня.
© Петър Петров Все права защищены