17 мая 2024 г., 20:58

Аз искам всеки ден да бъде петък

387 2 2

АЗ ИСКАМ ВСЕКИ ДЕН ДА БЪДЕ ПЕТЪК

 

… мечтая си понявга да е петък – и в събота да бъдеш моя ти! –

да ми сработи призори късметът – душата ми над теб да полети,

да те прегърна – и да те целуна? – един, почти измислен, Поаро,

да те почерпя баничка тригуна и чаша сок в отсрещното бистро,

косиците ти с дъх да ветролейна с мелтемите на есенния плаж,

 

след твоята милунка ненадейна да си река сполай ти, Отче наш!

Да ти река, че няма по-красива от теб, прекрасна, утринна Жена,

единствената моя перспектива е да съм твой! – за вечни Времена.

В орлячето ми утринни звезди за теб ще пея в следващите ери! –

Жена, която в мене възроди във стих един космически Валери.

 

17 май 2024 г.

гр. Варна, 19, 50 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...