17 мая 2012 г., 12:40

Аз, лудият

1.3K 0 24

 

Мислиш, че знаеш кой си? Нищо не знаеш.

— Из филма "Сблъсъци" на режисьора Пол Хагис

 

 

Бъди до мен, когато полудявам,

когато ще забравя даже кой съм.

Тогава вече няма да прощавам,

а с ярост ще наказвам, вместо Господ.

 

Ще купя пистолет – но без патрони,

защото продавачът ще е сприхав.

А после, братко, тебе ще помоля

да идеш пак. Вземи една дузина.

 

Не казвай, че не вярваш да посегна!

Доброто е един етаж над Ада

и трябва луд късмет, за да избегна

завоя, подир който ще пропадна.

 

Ще взема пистолета и ще стрелям.

Не се съмнявай в дивата ми ярост!

От педя разстояние ще гледам

как изстрелът отива право в тялото.

 

И точно този изстрел ме спасява,

когато във последната секунда

наместо моя враг, пред мен застава

момиченце

със гръб към мене,

лудия.

 

Шамар! Шамар за моята заблуда!

Кажи, нали ще бъдеш мой спасител?

Ще стане чудо,

но трябва да си взел от халосните...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И точно този изстрел ме спасява,
    когато във последната секунда
    наместо моя враг, пред мен застава
    момиченце
    със гръб към мене,
    лудия.


    ЕТО ГО НАШЕТО СПАСЕНИЕ!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ,СМИФ!!!
  • Много силно! Не го чета за първи път. Няма и да е за последен.
  • Добра доза "поезия" за "Добро утро"!
    Благодаря!
  • Хубаво
  • Ммм, да. Мъжете все пак, освен че са по-добри шофьори от жените, по-добре умеят и да стихоплетстват. Казвам стихоплетстват, защото поезия пишат талантливите, а те са рядкост и за двата пола. Както и да е. Имам въпрос, който не се нуждае от отговор. Толкова ли е беден живота на съвременно пишещите, че все черпят вдъхновение от филми, чужди писания и теми подхвърлени от медиите? Жалко за подмяната на живота - не мислите ли?

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...