May 17, 2012, 12:40 PM

Аз, лудият

  Poetry
1.3K 0 24

 

Мислиш, че знаеш кой си? Нищо не знаеш.

— Из филма "Сблъсъци" на режисьора Пол Хагис

 

 

Бъди до мен, когато полудявам,

когато ще забравя даже кой съм.

Тогава вече няма да прощавам,

а с ярост ще наказвам, вместо Господ.

 

Ще купя пистолет – но без патрони,

защото продавачът ще е сприхав.

А после, братко, тебе ще помоля

да идеш пак. Вземи една дузина.

 

Не казвай, че не вярваш да посегна!

Доброто е един етаж над Ада

и трябва луд късмет, за да избегна

завоя, подир който ще пропадна.

 

Ще взема пистолета и ще стрелям.

Не се съмнявай в дивата ми ярост!

От педя разстояние ще гледам

как изстрелът отива право в тялото.

 

И точно този изстрел ме спасява,

когато във последната секунда

наместо моя враг, пред мен застава

момиченце

със гръб към мене,

лудия.

 

Шамар! Шамар за моята заблуда!

Кажи, нали ще бъдеш мой спасител?

Ще стане чудо,

но трябва да си взел от халосните...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • И точно този изстрел ме спасява,
    когато във последната секунда
    наместо моя враг, пред мен застава
    момиченце
    със гръб към мене,
    лудия.


    ЕТО ГО НАШЕТО СПАСЕНИЕ!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ,СМИФ!!!
  • Много силно! Не го чета за първи път. Няма и да е за последен.
  • Добра доза "поезия" за "Добро утро"!
    Благодаря!
  • Хубаво
  • Ммм, да. Мъжете все пак, освен че са по-добри шофьори от жените, по-добре умеят и да стихоплетстват. Казвам стихоплетстват, защото поезия пишат талантливите, а те са рядкост и за двата пола. Както и да е. Имам въпрос, който не се нуждае от отговор. Толкова ли е беден живота на съвременно пишещите, че все черпят вдъхновение от филми, чужди писания и теми подхвърлени от медиите? Жалко за подмяната на живота - не мислите ли?

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...