17.05.2012 г., 12:40

Аз, лудият

1.3K 0 24

 

Мислиш, че знаеш кой си? Нищо не знаеш.

— Из филма "Сблъсъци" на режисьора Пол Хагис

 

 

Бъди до мен, когато полудявам,

когато ще забравя даже кой съм.

Тогава вече няма да прощавам,

а с ярост ще наказвам, вместо Господ.

 

Ще купя пистолет – но без патрони,

защото продавачът ще е сприхав.

А после, братко, тебе ще помоля

да идеш пак. Вземи една дузина.

 

Не казвай, че не вярваш да посегна!

Доброто е един етаж над Ада

и трябва луд късмет, за да избегна

завоя, подир който ще пропадна.

 

Ще взема пистолета и ще стрелям.

Не се съмнявай в дивата ми ярост!

От педя разстояние ще гледам

как изстрелът отива право в тялото.

 

И точно този изстрел ме спасява,

когато във последната секунда

наместо моя враг, пред мен застава

момиченце

със гръб към мене,

лудия.

 

Шамар! Шамар за моята заблуда!

Кажи, нали ще бъдеш мой спасител?

Ще стане чудо,

но трябва да си взел от халосните...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И точно този изстрел ме спасява,
    когато във последната секунда
    наместо моя враг, пред мен застава
    момиченце
    със гръб към мене,
    лудия.


    ЕТО ГО НАШЕТО СПАСЕНИЕ!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ,СМИФ!!!
  • Много силно! Не го чета за първи път. Няма и да е за последен.
  • Добра доза "поезия" за "Добро утро"!
    Благодаря!
  • Хубаво
  • Ммм, да. Мъжете все пак, освен че са по-добри шофьори от жените, по-добре умеят и да стихоплетстват. Казвам стихоплетстват, защото поезия пишат талантливите, а те са рядкост и за двата пола. Както и да е. Имам въпрос, който не се нуждае от отговор. Толкова ли е беден живота на съвременно пишещите, че все черпят вдъхновение от филми, чужди писания и теми подхвърлени от медиите? Жалко за подмяната на живота - не мислите ли?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...