13 нояб. 2009 г., 08:39

Аз... Мария

1.3K 0 5

Аз пристигнах... Аз съм Мария – жената

на всички мъже и на мъртвите даже.”

Б. Христов

 

Ужили ме съдбата на капчуците,

поведе капките във транс със утрото.

И стича се умора от улуците –

разпадат ме до ситни капки пясъчност.

С един замах откъртвам крушите от залеза.

Изправям коленете, яхвам случая

и сритвам неизвестното със токчета.

Снегът да се топи! Над мен е слънцето!

А Той на прага ме изпраща и мълчи,

страхливо свил юмруци във джобовете.

В краката му две резенчета, рози и бодли -

събира ги и жадно търси птиците.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • просто невероятно...
    Голяма поетеса си!!!
    Толкова години си тук, как така съм те пропуснала?!
  • !!!*
  • благодаря ви!
    хубава вечер!
    t.
  • Модерен, изказ!Ти го владееш добре и на мен ми харесва!Сърдечен поздрав!
  • Мда, хареса ми стиха ти. Определено си повлияна от образността на Б. Христов. И, може би, Рахти е права - по-добре да го няма мотото. Така или иначе паралелите с "Жената Мария" личат ясно.
    Поздрави

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...