13.11.2009 г., 8:39 ч.
Аз... Мария
„Аз пристигнах... Аз съм Мария – жената
на всички мъже и на мъртвите даже.”
Б. Христов
Ужили ме съдбата на капчуците,
поведе капките във транс със утрото.
И стича се умора от улуците –
разпадат ме до ситни капки пясъчност.
С един замах откъртвам крушите от залеза.
Изправям коленете, яхвам случая
и сритвам неизвестното със токчета.
Снегът да се топи! Над мен е слънцето!
А Той на прага ме изпраща и мълчи,
страхливо свил юмруци във джобовете.
В краката му две резенчета, рози и бодли -
събира ги и жадно търси птиците.
© МАРИЯ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!*
-
благодаря ви!
хубава вечер!
t. -
Модерен, изказ!Ти го владееш добре и на мен ми харесва!Сърдечен поздрав!
-
Мда, хареса ми стиха ти. Определено си повлияна от образността на Б. Христов. И, може би, Рахти е права - по-добре да го няма мотото. Така или иначе паралелите с "Жената Мария" личат ясно.
Поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Голяма поетеса си!!!
Толкова години си тук, как така съм те пропуснала?!