Аз... Мария
„Аз пристигнах... Аз съм Мария – жената
на всички мъже и на мъртвите даже.”
Б. Христов
Ужили ме съдбата на капчуците,
поведе капките във транс със утрото.
И стича се умора от улуците –
разпадат ме до ситни капки пясъчност.
С един замах откъртвам крушите от залеза.
Изправям коленете, яхвам случая
и сритвам неизвестното със токчета.
Снегът да се топи! Над мен е слънцето!
А Той на прага ме изпраща и мълчи,
страхливо свил юмруци във джобовете.
В краката му две резенчета, рози и бодли -
събира ги и жадно търси птиците.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИЯ Всички права запазени
