Аз не искам да бъда будител

Комментарии

• 

  Ангар (Ангел Чортов)

  Благодаря ти, Розза! Думите ти ме успокояват - аз все се страхувах, че идеята на този стих не е достатъчно ясна; дори се чудех дали не е нужен още един куплет, с който тя да се доизясни.
  Ей, Дениска, закачливке! Благодаря ти много за хубавото стихче! Чудесно желание, благородно намерение, дано Бог ти помогне да можеш да го изпълниш - под всяка българска кокошчица да има по няколко пиленца!!
  Аз пък искам да бъда петел,
  със окраска красива и ярка.
  И да имам кокоши харем,
  и във него и ти да си ярка!

  2012-11-03T22:12:06+02:00
• 

  denissa (Дениса Деливерска)

  Не искам да бъда петел,
  да ме чакат да стана вечеря,
  да намажа нечий котел,
  щом охранен по двора се перя.
  
  Искам своя кокоши народ,
  да измъкна далече от тука,
  Обещавам им светъл живот,
  и от всяка-петле да писука!

  2012-11-03T19:21:30+02:00
• 

  rozza (Радка Миндова)

  Гледната точка е толкова ясна...
  Много синтезирано и добре казано!
  Поздравления!

  2012-11-03T16:06:02+02:00
• 

  Ангар (Ангел Чортов)

  Ева, нима от стихчето ми се разбира, че не обичам родината и народа си? Напротив,ако не искам да съм будител, то е защото не искам да го разстройвам, като му съобщавам тъжни и безисходни неща.
  Ако детенцето е заспало гладно, трябва ли да го будим за да му кажем, че няма какво да му предложим за вечеря? И ако наистина за българите няма бъдеще в страната им, трябва ли да им го казваш?
  Ето това е философията на стихотворението ми, дано Прашинка правилно да го е разбрала.
  Ще се поясня с една притча. На един много нисък острпов в океана живеели маймуни и овни. Маймуните знаели, че рано или късно цунами ще залее острова им и ще ги издави. И живеели в непрестанен страх и безпокойство. А овните не знаели за това и си живеели спокойно и щастливо. И един ден цунамито наистина дошло и издавило всички - и овни, и маймуни. А изводът е, че тези, които живеели в щастливо неведение, са се оказали по-умните.
  Но защо за народа ни няма бъдеще в собствената му страна? Защото в нея бъдещето не е на българския етнос; в близкото, в обозримото бъдеще българите ще бъдат малцинство, с всички произтичащи от това тъжни последици.
  Ето какво ми разказаха (имало го в интернет, но аз лично не съм го чел). В една страна в Африка имало две племена. По-малобройното били по-красиви и интелигентни, по-образовани, и тях колонизаторите използвали за управители и надзиратели. По-многобройното племе, по-необразованите, работели в плантациите.
  Но белгийците си отишли, дошла демокрацията, и изборите спечелило по-многобройното племе. Техен бил президентът, правителството, полицията. И един ден, по сигнал по радиото, многобройното племе, въоръжени с мачете, влезли във всички училища и избили всички деца от другото племе. След това започнали да избиват и възрастните.
  И само някакъв канадски полковник, като не се подчинил на заповедта на правителството си незабавно да напусне страната, успял с отряда си да спаси няколко хиляди, потърсили спасение на стадиона, като ги охранявал докато пристигнат войски от съседна страна. (След това в Канада полковника го били осъдили за неизпълнение на заповед).
  И изводът, който си направи компанията, беше че и българите нещо подобно ги очаква, когато станат малцинство. И че друго спасение за тях не може да има, освен по-навреме да се пренесат в чужбина.
  Тази случка прочее ми даде идеята и повода за това стихотворение.

  2012-11-03T14:53:12+02:00
• 

  chasticaotprashinka (Частица ОТпрашинка)

  Да! С две ръце съм "за!"! И моята философия относно това е същата!

  2012-11-03T14:07:49+02:00