25 мая 2007 г., 12:04

АЗ НЕ СЪМ

875 0 11
Аз не съм от ония момчета,
дето вярват в Дон Кихот.
Стрелям с прашка по сиви врабчета
и отнемам птичи живот.

Аз не съм от ония момчета,
дето имат банкнотни мечти.
Тихо кретам по свойта пътека.
Крача пеш. Не пътувам с коли.

Аз не съм от ония момчета,
преценяващи думите свои,
а препускам, възседнал конете...
Галопирам без страх от завои.

Аз не съм от ония хлапаци,
дето вятъра гонят с хвърчило.
Нямам дух на ония юнаци,
де висяха за нас на бесило.

Аз съм част от житейският пъзел.
Само пешка в играта на Бога.
Често някой ме връзва на възел,
ала друг аз да бъда не мога.

И когато небесните двери
се разтворят за мене, ще вляза
със достойнство и без да треперя
от въпроса за Ада и Рая...




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Галопирай, Вальо
    Много ми хареса успешно написаното ти представяне. Поздрави.
  • Хубаво е ,че не си друг и затова те харесваме !Не свеки може да вдигне гордо глава и да крачи с достойнство и да каже това съм АЗ а не някой друг на когото искам да приличам!Поздрави за стиха !
  • Бъди такъв, какъвто си!!! Открояваш се!!!
  • Искрено е написано! И е хубав стих! Поздрави за това!
    С една забележка - стрелбата с прашка на птици, замерянето с камъни на катерички (виждал съм и това дори и от възрастни хора) и други такива неща си е винаги жестокост, убийство! На беззащитно същество от ... същество! Няма оправдание!
  • Много си истински в това стихотворение. Такъв ми харесваш, особено с момчешката ти прашка.Нека никога не умира момчешкото в тебе, въпреки обстоятелствана на живота.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...