АЗ НЕ СЪМ
дето вярват в Дон Кихот.
Стрелям с прашка по сиви врабчета
и отнемам птичи живот.
Аз не съм от ония момчета,
дето имат банкнотни мечти.
Тихо кретам по свойта пътека.
Крача пеш. Не пътувам с коли.
Аз не съм от ония момчета,
преценяващи думите свои,
а препускам, възседнал конете...
Галопирам без страх от завои.
Аз не съм от ония хлапаци,
дето вятъра гонят с хвърчило.
Нямам дух на ония юнаци,
де висяха за нас на бесило.
Аз съм част от житейският пъзел.
Само пешка в играта на Бога.
Често някой ме връзва на възел,
ала друг аз да бъда не мога.
И когато небесните двери
се разтворят за мене, ще вляза
със достойнство и без да треперя
от въпроса за Ада и Рая...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены