May 25, 2007, 12:04 PM

АЗ НЕ СЪМ

  Poetry
876 0 11
Аз не съм от ония момчета,
дето вярват в Дон Кихот.
Стрелям с прашка по сиви врабчета
и отнемам птичи живот.

Аз не съм от ония момчета,
дето имат банкнотни мечти.
Тихо кретам по свойта пътека.
Крача пеш. Не пътувам с коли.

Аз не съм от ония момчета,
преценяващи думите свои,
а препускам, възседнал конете...
Галопирам без страх от завои.

Аз не съм от ония хлапаци,
дето вятъра гонят с хвърчило.
Нямам дух на ония юнаци,
де висяха за нас на бесило.

Аз съм част от житейският пъзел.
Само пешка в играта на Бога.
Често някой ме връзва на възел,
ала друг аз да бъда не мога.

И когато небесните двери
се разтворят за мене, ще вляза
със достойнство и без да треперя
от въпроса за Ада и Рая...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Галопирай, Вальо
    Много ми хареса успешно написаното ти представяне. Поздрави.
  • Хубаво е ,че не си друг и затова те харесваме !Не свеки може да вдигне гордо глава и да крачи с достойнство и да каже това съм АЗ а не някой друг на когото искам да приличам!Поздрави за стиха !
  • Бъди такъв, какъвто си!!! Открояваш се!!!
  • Искрено е написано! И е хубав стих! Поздрави за това!
    С една забележка - стрелбата с прашка на птици, замерянето с камъни на катерички (виждал съм и това дори и от възрастни хора) и други такива неща си е винаги жестокост, убийство! На беззащитно същество от ... същество! Няма оправдание!
  • Много си истински в това стихотворение. Такъв ми харесваш, особено с момчешката ти прашка.Нека никога не умира момчешкото в тебе, въпреки обстоятелствана на живота.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...