25.05.2007 г., 12:04

АЗ НЕ СЪМ

877 0 11
Аз не съм от ония момчета,
дето вярват в Дон Кихот.
Стрелям с прашка по сиви врабчета
и отнемам птичи живот.

Аз не съм от ония момчета,
дето имат банкнотни мечти.
Тихо кретам по свойта пътека.
Крача пеш. Не пътувам с коли.

Аз не съм от ония момчета,
преценяващи думите свои,
а препускам, възседнал конете...
Галопирам без страх от завои.

Аз не съм от ония хлапаци,
дето вятъра гонят с хвърчило.
Нямам дух на ония юнаци,
де висяха за нас на бесило.

Аз съм част от житейският пъзел.
Само пешка в играта на Бога.
Често някой ме връзва на възел,
ала друг аз да бъда не мога.

И когато небесните двери
се разтворят за мене, ще вляза
със достойнство и без да треперя
от въпроса за Ада и Рая...




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Галопирай, Вальо
    Много ми хареса успешно написаното ти представяне. Поздрави.
  • Хубаво е ,че не си друг и затова те харесваме !Не свеки може да вдигне гордо глава и да крачи с достойнство и да каже това съм АЗ а не някой друг на когото искам да приличам!Поздрави за стиха !
  • Бъди такъв, какъвто си!!! Открояваш се!!!
  • Искрено е написано! И е хубав стих! Поздрави за това!
    С една забележка - стрелбата с прашка на птици, замерянето с камъни на катерички (виждал съм и това дори и от възрастни хора) и други такива неща си е винаги жестокост, убийство! На беззащитно същество от ... същество! Няма оправдание!
  • Много си истински в това стихотворение. Такъв ми харесваш, особено с момчешката ти прашка.Нека никога не умира момчешкото в тебе, въпреки обстоятелствана на живота.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...