Аз не съм момичето, което бях
Животът ни е чудна бъркотия
и дните шеметно изчезват в смях.
А в тази луда, огнена стихия
АЗ НЕ СЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО БЯХ!!!
Жена съм – руйно вино.
Напивам до забрава през нощта.
Устните ми – алени малини,
са сладък грях до сутринта.
Изгарям – клада съм за теб,
а ти се будиш в звезден пламък.
Написва ни в съдбовен ред,
с порив споделен, красив и ярък,
перото на живота многолик
на страниците на всемира
и вълшебният, откраднат миг
към нас посоката намира.
Животът ни е приказна магия
и расне в билето любовно цвят
на лудата ни, огнена стихия.
а аз... НЕ СЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО БЯХ!!!
10.10.2017 г.
Бадемов Цвят
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Mimi Ivanova Все права защищены
