Аз не съм момичето, което бях

10 окт. 2017 г., 20:35

Поэзия » Любовная

397 0 8

Животът ни е чудна бъркотия
и дните шеметно изчезват в смях.
А в тази луда, огнена стихия
АЗ НЕ СЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО БЯХ!!!

Жена съм – руйно вино.
Напивам до забрава през нощта.
Устните ми – алени малини,
са сладък грях до сутринта.

Изгарям – клада съм за теб,
а ти се будиш в звезден пламък.
Написва ни в съдбовен ред,
с порив споделен, красив и ярък,

перото на живота многолик
на страниците на всемира
и вълшебният, откраднат миг
към нас посоката намира.

Животът ни е приказна магия
и расне в билето любовно цвят
на лудата ни, огнена стихия.
а аз... НЕ СЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО БЯХ!!!

10.10.2017 г.
Бадемов Цвят

Mimka80 (Mimi Ivanova)

2017-10-13T16:59:45+03:00

Благодаря за отбиването тук, Веси! Поздрав от мен!
Веси_Еси (Еси)

2017-10-13T16:58:11+03:00

Всичко тече и всичко се променя. Момичетата също. Браво и от мен!
Mimka80 (Mimi Ivanova)

2017-10-12T04:27:53+03:00

Благодаря, мила Нина!
asizi (Nina Toshich)

2017-10-11T22:45:30+03:00

Харесах..чете се на екс...струи оптимизъм!
Mimka80 (Mimi Ivanova)

2017-10-11T16:58:49+03:00

Да, така е... Поздрави и от мен, Пепи!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-10-11T16:24:03+03:00

Всички се променяме. Поздрави, Мимка!
Mimka80 (Mimi Ivanova)

2017-10-11T15:12:33+03:00

Сърдечен поздрав и от мен, Албена! Благодаря!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-10-11T15:02:59+03:00

Хареса ми... Поздрави!