Oct 10, 2017, 8:35 PM

Аз не съм момичето, което бях 

  Poetry » Love
471 0 8

 

Животът ни е чудна бъркотия
и дните шеметно изчезват в смях.
А в тази луда, огнена стихия
АЗ НЕ СЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО БЯХ!!!

 

Жена съм – руйно вино.
Напивам до забрава през нощта.
Устните ми – алени малини,
са сладък грях до сутринта.

 

Изгарям – клада съм за теб,
а ти се будиш в звезден пламък.
Написва ни в съдбовен ред,
с порив споделен, красив и ярък,

 

перото на живота многолик
на страниците на всемира
и вълшебният, откраднат миг
към нас посоката намира.

 

Животът ни е приказна магия
и расне в билето любовно цвят
на лудата ни, огнена стихия.
а аз... НЕ СЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО БЯХ!!!

 

10.10.2017 г.
Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??