Аз няма как да оцелея
във този свят така осиротял
за залък хляб да се засмея
а истинска любов не изживял
за два пакета със цигари
една бутила алкохол
и скъсаните дънки стари
и песните на групата "Контрол"
а без крила и самочувствие
и вечно празният ми джоб
обидно беден до съчувствие
забравен даже и от Бог
с надежди и мечти порязани
очи удавени в сълзи
съдбата всичко в мен е смазала
сърцето и душата - в руини
Аз няма как да оцелея
живота е безмилостно жесток
най-силните и лоши ще успеят
късмета ми отдавна е порок
а колко молех малко щастие
и в колко рани прокървих
на колко болка съм подвластен
и всичко в стих го съчиних
а ти чети и ме обичай
в поезия поне да съществувам
аз само там ти се събличам
ти само там ще ме бленуваш...
Danny Diester
25.07.2017
© Данаил Антонов Все права защищены
и в колко рани прокървих
на колко болка съм подвластен
и всичко в стих го съчиних...."
Поздравления, Дани! Тъжно, но много истинско! Хареса ми! Понякога да споделяш болката си с другите (макар и чрез поезия) е лек за душата! Продължавай да пишеш!